За Атанас Буров
Атанас Буров е роден на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица. Учи в родния си град, а след това в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г.
Буров произхожда от семейство с дълбоки традиции в банковото и стопанското дело. Неговият баща, Димитър Буров, основава през 1895 г. в Русе „Българска търговска банка“. Около банката и свързаните с нея предприятия постепенно се формира и политическо влияние, свързано с Народната партия. Очакванията са делото на Димитър Буров да бъде продължено от двамата му сина – Иван и Атанас.
По-големият брат, Иван Буров, завършва Търговската академия във Виена и работи в Credit Lyonnais в Марсилия. След завръщането си в България той поема ръководството на свищовския клон на „Българска търговска банка“, а през 1909 г. става член на Управителния съвет на банката в София.
След завръщането си от Париж Атанас Буров също навлиза в банковото дело. Наред с това проявява силен интерес към политиката и журналистиката. Като активен член на Народната партия става народен представител и излага политическите си възгледи на страниците на вестник „Мир“. Участва в Балканската война като подпоручик и е отличен с орден „За храброст“.
На 1 юни 1913 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стефан Данев. Макар участието му в това правителство да е кратко, то се оказва важно за формирането на неговите политически възгледи. Трезвата му оценка за положението на Балканите и в Европа го убеждава, че България трябва да застане на страната на Съглашението.
На 6 октомври 1919 г. Буров влиза в правителството на Александър Стамболийски като министър на търговията и промишлеността, но от 1 май 1920 г. отново преминава в опозиция.
През ноември 1920 г. Народната и Народнопрогресивната партия се обединяват в Обединена народнопрогресивна партия, а Атанас Буров е избран за неин секретар. С присъщата си енергия той работи за обединяване на политическите сили вдясно от БЗНС и БКП, привличайки и личности от други политически среди. Именно така се създава Народният сговор. В основата му стоят както „Българска търговска банка“, така и значителният личен авторитет на Буров, който по това време е и председател на българските индустриалци.
Целта на Сговора е да отстрани от власт земеделците чрез парламентарни избори. През 1923 г. в него се оформят две крила – едното, начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров, защитава парламентарната демокрация, а другото, водено от проф. Александър Цанков и ген. Иван Вълков, проявява склонност към заговорничество и насилствени методи в политиката.
В правителството на Андрей Ляпчев (1926 – 1931 г.) Атанас Буров е министър на външните работи. Сложната вътрешна и международна обстановка изисква значителни усилия. Заедно с финансовия министър Владимир Моллов, Буров постига важни успехи, сред които отпускането през 1928 г. на т.нар. Стабилизационен заем, насочен към стабилизиране на националната валута, развитие на транспорта и укрепване на съобщителните линии.
Особено труден остава въпросът с репарационния дълг. Въпреки неблагоприятната международна среда и натиска от съседни държави, след множество срещи и преговори Буров и Моллов успяват да удължат наложения мораториум върху репарациите и значително да намалят размера на вноските и срока за тяхното изплащане.
Като министър на външните работи, Буров е и министър на вероизповеданията. По негова инициатива е създадена ефорията „Зограф“, която в труден момент за атонските манастири работи за тяхното подпомагане и за защита на техните интереси.
След преврата от 19 май 1934 г. Атанас Буров публикува поредица от статии във вестник „Мир“, в които защитава парламентаризма и демократичния ред.
Буров е сред българските политици, които ясно предвиждат опасността от Втората световна война. Той се стреми да създаде консервативен антифашистки фронт и отправя многобройни призиви за обединение на демократично мислещите сили, но до реална консолидация не се стига. Влиза в правителството на Константин Муравиев с идеята да допринесе за спасяването на България в критичен исторически момент.
Обявяването на война от СССР и последвалите събития водят до радикална промяна в съдбата му. Въпреки всичко Атанас Буров остава верен на парламентаризма и демокрацията. Осъден от Народния съд, той лежи в затвора, а през 1948 г. е изселен в Дряново. През 1951 г. е отново арестуван и осъден на 20 години затвор. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г. на 79-годишна възраст.
Животът и делото на Атанас Буров са неразделна част от историята на България. Виден финансист, политик и държавник, той остава актуален и днес със своите трайни убеждения като демократ, хуманист и патриот.
Мисли на Атанас Буров
Галерия Атанас Буров
Памет за Атанас Буров
